Вече нямам приятели, защото говоря само за теб,
обсебен съм, привързан, унизен, но не и напълно сломен.

Всяко малко нещо за тебе ми напомня,
незначителна ситуация, дреха, аромат.

Сграда, място което сме посетили или снимка,
довършват ме, убиват, ще се пръсна на хиляди парчета.

Ах как боли сърцето и душата, не съм вярвал че възможно е това,
празнотата която изпитвам е като черна яма, задушавам се, не мога.

Ти си ми от сутринта до вечерта, ти си ми и през нощта,
обсебен, вглъбен, загърбил съм останалите неща.

Говоря за тебе, мисля само за тебе,
правя всичко за да те върна, а не осъзнавам че върти се света.