Отива си този ден-тъй щедър
на есенни зари.
Отблясъци невероятни-с нежност
в миг, той ми подари.

Прозорецът ми бял огрян е, свети,
с чуден лъч блести.
През него твоя лик съзирам –
Усмихваш ми си ти.