Уж имах си всичко в живота,
а тръпнех от студ нощ и ден,
Усещах я - черна прокоба,
как липсваше нещо от мен.

Препусках и волна и дива
във полет напред устремен,
но даже за кратко щастлива,
пак липсваше нещо от мен.

Опитвах сърцето да сгрея,
но погледа беше студен,
не можех за друг да копнея,
все липсваше нещо от мен.

След толкова обич фалшива,
повярвах и аз в чудеса,
защото си тук и те имам,
защото си моя съдба.

С душата си теб ще желая
в зората на новия ден...
В сърцето си вече го зная:
Ти другата част си от мен...