По пътя на самотните сърца
цветята липсват, птиците са мъртви.
Пустинята не храни любовта,
а пясъкът е сол от кръв и сълзи.

 Не пее светли песни трубадур,
когато е душата му в тъмница.
И вятърът не вее, не е щур,
покорен е и в нищото увисва.

 По този път се ражда само стон
и в миг се вкаменява, после рухва.
От кал съм сътворен, не от бонбон,
затуй съм черен, клисав и... въздушен. 

По пътя на самотните сърца
не искам да потеглям, но навярно
това е отредено мен. Съдба. 

Крещя от болка, ала оцелявам!  

23.10.12 г.