Повежда ни възбудена луната,
лъч светъл между нас провира
и киска се в нощта, дъхът ни спира,
умът заспива, сърцата ни замират...
И сякаш разсъблича ни душите
оставя ни по трепет пеперуден.
Души сме Божии, но тук-на Земята,
лъч радост е страстта в живота труден.
Прегръщаш ме диво, опасно,
политаш - потънал дълбоко в мен,
летим към дъното на небето и страстно,
с теб ние творим, зачеваме нов ден...
Пиянство на плътта, възпяно от поети,
когато- разголена, лъстиво се киска,
възбужда трепети във нас и размечтана,
само за нас тази нощ Луната омайно свети...
aza_9