Тръгвам си. Недей да ме задържаш.

/„Как?“, „Защо?“, „Дали?“  ги забрави./

Блато щом е общият ни бързей,

щом невяра двама ни душѝ.

Тръгвам си, та светли да останат

чистите ни чувства от мига,

в който на  душата ми-пиано

с обич виртуозно изтъка.

Тръгвам си с последното „Обичам те!“

/Други думи плевел са за мен./

Беше наша, но е вече ничия

нежна песен от отминал ден.

Нежна песен...

Моя обич...

Тръгвам си.

Не е честно...

Много ме боли!

...

Ако върнем бързея у себе си

заедно ще сме със теб, нали?