„… но знай, че няма то да те запомни.”
Едвин Сугарев
А няма как
да вземеш в себе си Морето.
Ще вземеш стъпка пясък,
голата черупка
на някой отишъл си охлюв,
вкаменена сива мида,
парче следобед
в късата си фотографска лента…
За спомен още - дъх на сухи водорасли
И рамо от изтеклата по теб
вълна.
Но няма как
да отвлечеш
със себе си Морето.
Не си ти зрънце в неговата
синя памет.
След теб не избледнява то.
Защото не е спомен.
И няма как да те запомни.
Не изтънява и не става плитко
неговото тяло.
И не угасва огледалото на слънцето
в плътта му лятна.
Живее в тебе. И те чака,
постеля ласкава на дъното приготвило.
Ще те поеме,
ще те завлече накрая,
тъй бавно и тържествено
в утробата си вечна.
Преди да си разтворил бавно здрача му.
И в тебе да поникнат лъскавите рачета…
Преди да станеш част от него,
ти няма как да вземеш в себе си Морето.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me