„… но знай, че няма то да те запомни.”

Едвин Сугарев

 

А няма как

да вземеш в себе си Морето.

Ще вземеш стъпка пясък,

голата черупка

на някой отишъл си охлюв,

вкаменена сива мида,

парче следобед

в късата си фотографска лента…

За спомен още - дъх на сухи водорасли

И рамо от изтеклата по теб

вълна.

Но няма как

да отвлечеш

със себе си Морето.

Не си ти зрънце в неговата

синя памет.

След теб не избледнява то.

Защото не е спомен.

И няма как да те запомни.

Не изтънява и не става плитко

неговото тяло.

И не угасва огледалото на слънцето

в плътта му лятна.

 

Живее в тебе. И те чака,

постеля ласкава на дъното приготвило.

Ще те поеме,

ще те завлече накрая,

тъй бавно и тържествено

в утробата си вечна.

Преди да си разтворил бавно здрача му.

И в тебе да поникнат лъскавите рачета…

 

Преди да станеш част от него,

ти няма как да вземеш в себе си Морето.