Гледах към водите бистри
и споменът ми злополучен се избистри.
Сетне аз погледнах в далечината
и зърнах мрачината,
надвиснала над малкото селце
забулваше и последното бунгалце.
Долавяха се тихи викове
и всичко продължи дълги векове.
Това бе историята на моето сърце,
което беше бистро като езерце
преди да попие болката,
не излекувана от билката,
предписана ми от пекари -
вещи кулинари.
И сега, стоя сам сама -
една красива, млада дама.
Седя и гледам към тефтера
и мъдря как да преодолея
поредната бариера.