В оазис от слънчеви спомени,
в нектара на цъфнала флора,
в сълзите притихнали момини
спасявам се аз от умора.
И здраво в Земята се сраснала,
криле за Небето разтварям,
и моля се да съм надраснала
аз егото си. Преговарям
какви съм ги вършила, сторила,
но вече вина не усещам.
Душата ми силно е молила
да слезе тук и да се срещне
със всичките тези страдания,
но също и да се научи
от многото тук изпитания
във себе си Бог да обича.
08.08.2013 г. ЕЛИА
София