Той бе, един добър човек, но не от тука,
от своят свят при нас дойде - тук, в грешният,
да търси може би, тук своята сполука,
и заживя тук, той - в света ни, днешният.

Понеже можеше - по много да обича,
той заобича всичко покрай нас, и в нас,
и в тази - може грешна обич, заприлича
на нас - с душа погледнато, дори в анфас.

Възпя за обичта - и с тънък топъл усет,
без песен - понякога дори без думи,
възпяваше сърцат с душата си - и чу се,
сърцата песента - в земните ни друми.

Той можеше това - за обичта да пее,
а и за хилядите ни неща - също,
да потъжи със теб - или пък да се смее,
да те прегърне в стих - обично, могъщо.

Пристигнал от звездите - цял станал с наш анфас,
бе със любов дошъл - за обич, но отминал,
той, звездният човек - земен също като нас,
отиде си - а казаха, че се споминал...