По време на война, светци не се раждат,
а воини, станали мъже в утробата на майките си.
Заченати в страх, болка, без любов,
в лишения, хаос и страдания.

По време на война, животът не струва повече
от къс хляб и шепа вода.
И вместо с ножовете си да мажат филиите,
децата си играят на опасна игра.

По време на война, не ще станат бащи и съпрузи,
да градат дом, да закрилят, вместо да са парче месо,
храна за вълците, чакалите и лешоядите,
за мухите, червейте и мравките.

По време на война, светци не се раждат,
а воини, с големи в гърдите си сърца,
досущ и техните, като на светците,
но пронизани, не от презрения, а от куршуми.

Калин Вълов