Не ми се спи. Не спуска се сънят
над клепките, с вечерната прохлада.
В омайващата, нежна тъмнина
ми свирят рой щурчета серенада.
Загръщат ме воали топлина.
Сиянието бледо на звездите,
отнася ме към приказна страна
и с будните ми сънища се скита.
Завръщат се пак мислите към теб.
В очакване на топлите ти длани,
пак пращам ти по вятъра куплет -
като неясен порив да остане
в съня ти, да ти прати див копнеж
по сладостта на жарките ми устни,
в очите ми да искаш да се спреш,
косите самодивски да разпуснеш...
Не, тази нощ май няма да заспя.
На изгрева с усмивката се сливам
и с първите лъчи без глас шептя
\"в прегръдките ти искам да заспивам\".