Дали бях полска мишка
в онзи странен сън,
когато млад орел
над буци пръст кръжеше
и вятър тръскаше капчунки -
зън,
зън,
зън?!
Валяло бе,
а в мен така туптеше
сърцето, сякаш хванато
в капан,
в очакване
за клюн, света разбиващ.
/Небе смрачено беше моят стар таван,
леглото ми - презряла, житна нива./

Дали бях мишка...
и дали това бе сън?!
Почти е шест и рано е да ставам.
Все още в отпуск съм и лято е навън,
а този страх в душата не минава.