Идваш при мен,
ще останеш ли и тази нощ?
Пак ли си играеш,
ще си тръгнеш ли в полунощ?
Казваш ми: „До теб съм!“
Ала докога?
Кажи поне, че е до края на вечността!
Излъжи ме!
Гушни ме, изчакай да заспя,
вземи ключа.
Вече толкова добре ти е познат
пътя до входната врата.
Всеки път събуждам се сама.
Всеки пък тъжно гледам изгрева.
Защо събуждайки се те търся със очи?
Ах, как искам тази болка да не ми личи!
Оставяш ме да вехна,
погубваш младостта ми.
Оставил си в мене
безброй кървящи рани.
Но вечер идваш
и крия пак сълзите.
Дори за миг не смея
да те погледна аз в очите.