Какво като се връщам?!

Все към себе си.

Посоките смениха

свойте граници.

И сякаш че докрай са

омагьосани

ония кротки мигове, 

в последните им страници.

Какво като се връщам?!

Все към себе си.

Играе вятъра на жмичка

със тополите.

И сякаш все ми носи

дъх на лято.

А аз така не я прежалих

суетата си. 

И все ще се завръщам.

Все към себе си.

Ще спирам вятъра.

Със голите си  длани.

А птиците ще отлетят

тъй скоро.

Но пак ще се завърнат.

Във гнездата си.