Здравей, Любов!
Добре дошла във сърцето!
Сто години без тебе живях,
скована от ледовете.
Сто години самотна вървях,
през бурите и студовете.
Ти дойде - уханна пролет
в житейската ми есен,
нежно синьо сияние,
светъл лъч от небето.
Ти дойде - нахлу в Душата
като забравена песен,
като птица -
в мен разпери крилете.
С нежни светулки
изпълни очите ми,
заля с тържествена музика
тишината на дните ми.
След стогодишен сън
сърцето се събуди и си спомни
какво е да обичаш.
И полетях - в главата
със мисли луди,
сред облаците се затичах...
Не си помисляй да си тръгнеш! 
Недей, защото няма да те пусна,
че сто години мъртва бях
с\'сърце умиращо и пусто.
Ще се вкопча в теб,
като във сън последен,
последен удар на сърцето,
от ангел Благослов,
върнал във очите ми небето...

val - Валентина Цвяткова