Да желаеш Смъртта,
а да получаваш само Болка!
Да ходиш, а да усещаш,
че не помръдваш изобщо!
Да гледаш и да не виждаш,
да не мислиш за Нея,
а Тя да не ти дава Покой!
Да се срещаш с други,
а да съзираш само Нея!
Да говориш с някой
и да чуваш нейния Глас!
Да вдишваш Въздуха,
а да поглъщаш нейния Аромат!
Да те докосва Водата,
а да усещаш нейния Допир!
Да умираш всеки Ден
и да се раждаш всяко Утро,
да си Влюбен, да си Жив,
да Побеляваш без да си Щастлив!

Такава ли наистина трябва да е ползата от Истинската Любов?!

D.E.H.