Когато те обикнах, се събуждаше
земята за пореден бой със зимата.
В безумна нощ летяха пеперудите
в гърдите ни и всяка беше „примата”.

 Когато те обикнах, се разкайваха
сърцата ни, предали се на ритъма
на блус, звучащ отнейде много тайнствено,
а после се преструваха на зрители.

 Когато те обикнах, се зараждаше
тревогата, че идва непознатото.
А тази обич беше някак плашеща,
но твърде силна и съдбовно знакова.

 Когато те обикнах... Мила, помниш ли
как вятърът поръчваше си облаци,
а ние се усмихвахме – виновни,
че всеки ден обичахме се повече.

 Когато те обикнах, с теб не знаехме,
че болката е силна до безумие.
Изритали скимтящо отчаяние,
отново всеки ден напук се влюбвахме.  

16.04.13