Аз такъв те открих и такъв те обикнах -
пожелаван от всяка жена,
подаряващ любов , по-нетрайна от мигване -
като тъничък лъч светлина.

Не те спря ни венчило, ни люлка, ни клетва.
(Как се спира приливна вълна
И проплакаха в мене две тъжни небета -
да напомнят за мойта вина.
 
Неживени и дни, и години отлитат.
И вали над дома ни тъга.
И се блъска безмълвно сърцето в гърдите.
Докога, докога, докога?