Редките отбивки във квартала
винаги привършваха. До шест.
Седнала в кокетните трамваи,
после се унасяше... В копнеж!

Днес се поувлече? Но си купи,
впрочем впечатляващо манто.
Чудна си! Донесе непринуден,
върнал я сред спомените тон.

Искаш ли да седнем на вечеря,
всъщност е градина-ресторант.
Не е най-шикозната, но свирят
джаз, дори латино... Но и валс.

След разколебано не, за кратко,
в устните се спря: Аз закъснях!
Докато с учудваща внезапност:
В петък бих могла? Не полетя...

Той, смутил се клатеше главата.
Тя, пък скри усмивката встрани.
В стъпките - на пътя си обратен,
Слънце ги събираше... Във стих.