Една гъбка качулата
показа глава от тревата:
- Хей, дъждец, вали, вали,
да порасна голяма, чуваш ли ти?
Чу я дъждецът и заромоля
по всички треви, цветя и листа...
Гъбката жадно глава разлюля,
нагоре изправи нетърпеливо снага.
И ето след час над тревата поглеждаше,
за да й шепне снага си навеждаше:
- Тревичке, аз съм голяма. Виждаш ли ти?
Гъбките от дъждеца порастват, туй запомни!
Галина Петрова
09.08.2013 г.