Откривам себе си в старите стихове,
писани в пролетноречни води.
Или пък в тези - просто измислени,
които ме търсят с сълзливи очи.

Забравила пътя към своите истини
за миг се превръщам в красива жена,
а после провиждам през есенни листи,
че няма да пия веч речна вода.

Къде съм се скрила от себе си?! Търся
душата си в тихата пролетна нощ.
Седя сред цветята и здрачът изписва
по устните млъкнали своя разкош.

Откривам себе си в старите стихове,
които отдавна написах сама,
когато подреждах пролетни листи
и пусках ги в дива, далечна река.