Несъществувалото винаги е истина,
която на душата ти тежи.
Защото реалността ти е измислена
от някой друг - а твоята във теб гори.

Неслученото чувство е изгарящо,
жаравата му те калява всеки ден.
Житейските въпроси подобаващо
превръщат ти душата в тлен.

А малко са щастливците, които
с неслучилото се живеят всеки миг.
Протеста на несъживимото в душите
те сътворяват с мощен вик.