Детската стая е празна.
Какво от това, че други след теб там играха?!
Какво от това, че други след теб там целувах?!
Че тях аз обичах и приказки чудни рисувах?!
Леглото ти детско е празно.
И скринът е празен, извадих нещата ти.
Играчките, тях подарих ги, да радват децата.
Спомените, съхраних ги, да топлят душата.
Детската стая все така е празна.
Като душата ми!
И така ще остане докато се срещнем.
Някога.
Чакай ме, идвам!