Тя човека е сътворила.

С мното неща го дарила.

За награда и обич му дала.

Но! От его и омраза,

от  таз черна зараза

тя не го е лишила.

Достатъчно го снабдила.

С обич щастие да гради.

С его и омраза да го руши.

В нищета да се потопява,

Обич и любов да оценява.

С тях  от зло да се спасява,

с добро да се извисява,

Родът му човешки

с истини и грешки

във времето да оцелява,

във вечността да се спасява

от гибелни пагубни грашки,

плод на глупости чонешки

 1995г.