Любовта ми към теб прилича
на крайграничен камък -
спирка към далечни разстояния...
Там, до прелеза граничен,
ме чакаш в колибата си - замък,
след емигрантските ми отстояния...
Тревите, полегнали
след вихъра на нашата среща,
нашепват молитви на глас.
Залива се в смях денят,
слънцето ни намига,
птици радостно пеят в захлас,
докато сме с тебе двама,
а после замлъкват
и дълго се озъртат за нас...
aza_9