Падащи листа трупат се,
дървото самотно остава,
пътека от различни форми
размиващо се в лабиринт.
Лабиринт от неизречени думи,
тъга в самотния път далече.
Алеятя губеща една душа - тиха,
стъпка след стъпка листо -
изкривено сърце тъжно и
разярено блъска посред деня.
Клоните леко люлеещи,
вятърът диво обръщащ,
тъмната есен приглася
вятъра пак посяга...