Тази сутрин ще разбия прасенцето - касичка.
Писна ми от добрите обноски,
писна ми от хигиеничната обществена свинщина,
от идеалните идеи
и до голо евтино облечени истини.
Лошата съвест е банката ми последна,
в която за утеха, след секса,
складирам чаршафите смачкани.
Изневеряват ми всичките органи -
паметта, ръката и бъбрека.
Музиката и бирата са моята хемодиализа,
след която малки змийчета по вените тръгват
да си търсят отрова,
от години натрупвана
и в най-скритото ми гардеробено ъгълче.
Първи рафт - яд ме е на слънцето,
дава лош пример на слънчогледа
да си сменя често мирогледа.
Втори рафт - яд ме е на вятъра,
накъде без щяха да се усмихват ветропоказателите!?
Трети рафт - яд ме е на дъгата!
Като нея извиват гръб хамелеоните.
Ще проектират тези ядове змийчетата,
когато след екстаз напуснат мойто тяло.
За да мумифицирам спомена за тях,
от банката ще взема пак чаршафи.
Вече ще предлагам за храна
пакетирани отровни спомени.