В далечината,

в безкрайността

с поглед - взор

в безкрайния простор

лети мисълта на воля

с мечти и желания

над морета, планини,

към небесни висини.

Граници за нея няма.

Тайни безброй за нея има.

Иска всички да разбере.

До една тя се добере,

сто други тя изтърве.

Прелитат край нея те

като неудържими ветрове.

Безкраен божи свят,

ти за човека си познат,

познат и непознат.

Колкото повече те опознава,

че малко за теб знае узнава,

прашинка в космоса си остава.

В безкрая към непознатото отива.

Много неща той постига.

До край в безкрая не стига.

Познание и безкрай

няман те край.

Необятни за мисълта

в вярата и науката

те остават

и вечен обект

от век в век

за знание,

за познание

те си стават.

1996г.