Душата ми - кошута нежна, плаха,
преследвана от зверове и зли ловци,
които дебнат да отнемат светлината
от тъжните обичащи, добри очи.

Лежи понякога обезкървена,
от хищници разкъсана до голо,
от безсърдечност и бездушие ранена,
с умираща в очите надеждата за обич.

В застиналия поглед стича се сълза,
събрала всичката умираща надежда...
но... в мрачината се процежда светлина,
едно небе - отново във очите се оглежда...

val - Валентина Цвяткова