Бисери са думите.
Когато са много, губят цената си.
 Бисери са сълзите.
Когато са много, измиват душата ти.

Гризнах от Ябълката,
която подаде ми змията.
Земята от ниско видях.
Сега пълзя, за опашката да я ухапя Аз...

Пия пивото на  моя „Живот“ - 
реколта от собствен опит събрана. 
Тръпчиво всичко слива в едно -
сладко, солено, кисело, горчиво...

В пиесата на Живота,
когато падне завесата -
публиката ще ме изпрати
с  бурни аплодисменти или сълзи...
 

Когато моят сетен час настъпи
и на прага, между живота и смъртта
в моята изповед на простосмъртна ще мълвя:
- Цял живот търсих и аз не знам какво?