Когато стигна до градските порти, боеца от високата кула, разтревожен му съобщи, че първо Калиопа е излязла и тръгнала по пътеката, която води към Самодивската поляна, а после странно как без да се срещнат по същата пътека е дошъл Орфей и затова веднага се е върнал. Без да дочака последните думи на стражата, Еагър се отрави да ги търси. Ускори крачката си и дори започна да подтичва. Сърцето му щеше да се пръсне. Значи ненапразно се е тревожел. „Какво ли се е случило?“ - мислеше си той. Очите му нервно шареха във всички посоки и обхождаха всяко кътче. Единственото нещо, което можеше да го успокои в момента беше да ги види. Как само ги обичаше. И не можеше да живее без тях. Затича си и когато зави по пътеката край огромната скала, за да продължи, погледа му се прикова към мястото, където...