По стъпките на лятото горещо
нахлувам в центъра на урагана...
И ме разтърсва споменът за среща,
изписана с дъха ни по тавана.

Какъв ти спомен?!... Лятна Одисея
създадохме във старата мансарда.
А обичта, зачената във нея,
изгря като звезда на булеварда.

А беше знойно, беше тежко лято...
Прогонваше ни вдън гори прохладни.
По атоми лежахме на тревата –
скандално чисти. И престъпно млади.

Сега сме вече стъпкани. И равни.
Мансардата с палати заменили,
заспиваме в барокови дивани.
И търсим хлад в луксозните си вили.

Дали пък да не си измислим бягство?
Да се прегърнем в скъсана палатка.
И в троен танц със рижавото лято
Да стигнем до звездите!
                                            И обратно.

Бианка Габровска

22.08.2012 г.