Аз от теб
имам нужда да бягам.
Как се бяга
от карма така?
И безволев, и тих
тебе чакам
в начертания път
към нощта.
Но реших:
ще разчупя оковите,
ще се боря
за чаша вода.
Че край мене са хората,
новите,
те подават ми
свойта ръка.
И изгасят
огромните пламъци,
поопърлен,
но още съм жив.
Стига рицари,
притчи и замъци,
ще се боря
да бъда щастлив!