Виждали ли сте кошута? Каква грация, каква нежност излъчва. И колко  плаха и  лесно ранима е. Не  й трябва много, само да стъпите върху изсъхнало листо и тя вече е наострила уши, вперила е поглед във вас и  с онази нейна грация хуква да се скрие. Нищо, че вие не сте й врагове. Нищо, че й предлагате храна, подслон и любов. Тя просто не се доверява лесно. За нея всички вие сте ловци.  И винаги ще бяга от вас. Нужно е много търпение, нужна е много и силна любов, за да успеете да достигнете до нея. Стъпка по стъпка, ден след ден вие ще правите по една малка, дори миниатурна крачка към нея. И всеки път, докато вие се приближавате, тя ще отстъпва назад. Дотогава, докато не ви се довери. Докато един прекрасен ден тя не се обърне  с гръб, не се втурне да бяга, а ще ви погледне в очите  и ще посегне към ръката ви за нежност. Докато най- накрая успеете да я погалите дори за миг по треперещото тяло. И ако не прибързвате, ако не сте резки и нетърпеливи, ако силно го желаете, тя ще тръгне с вас, където и да я поведете. Ако ли не, всичките ви усилия ще са напразни. И никога няма да разберете каква точно е любовта на кошутата. Ще кажете „ Добре, ние не й мислим злото. Защо се страхува и бяга?” Защо ли!? Защото някога, някъде, някой ловец я е наранил. И тя никога не го забрави. И защото си  е такава- кошута. Нежна, но уплашена. Силна, но и несигурна. От вас зависи дали ще ви се довери. От вас и от вашата любов.

            Виждали ли сте кошута? Аз да. Всеки ден в огледалото.