Добър вечер, тъга. Настани се.

Ще ти донеса удобно кресло,

чаша вино, запалени свещи.

Ще приседна до теб на килима.

Ще присвия ръце, колене,

ще се сгуша и ще чакам целувка блажена.

Добър вечер, тъга! Не заспивай.

Напомни ми, че още съм жива.

Че обичам, жадувам, копнея,

че от страст и любов не се владея.

Добър вечер, тъга! Аз не плача.

С теб ще изпия горчивата чаша.

После бавно, с усмивка и нежност

към него ръце ще протегна.

И тогава, тъга, ще си тръгнеш.

Ще изхвърля креслото удобно.

Ще изпия до дъно червеното вино.

Ще угаснат с въздишка и свещите бели.

И ще кажа:

- Добър път, тъга, не се връщай!