Дево Мария, Дево Мария,

- не само оная,

що по иконите изписват зографите

с ореол над главата

и със дрехата пурпур и злато,

що прегръща с любов

рожбата свята,

а оная – нищтата, бедната,

как на пазва съсухрена

гали детска главица,

на оная, що в името майчино

не е звана СВЕТИЦА,

но до сетния дъх чопли земята,

що разгръща и търси

лек за болната челяд в тревата,

за ОНАЯ, що до сетно сърце си раздава;

за ОНАЯ, що в живота суров продължава;

за ОНАЯ, що не само ражда, а съхранява

и за своето чедо ще стъпи в жарава...

букет от усмивки и сълзи ще свия.

За ОНАЯ – за теб, незографисана Дево Мария!!!

Донка Ботева