Направих \"разходка\" през годините, през времето, през лицата и събитията, които са извикали думите ми в стихове... И се получи микс от някои фрази от най-любимите. Те ще бъдат въвеждащи в новата ми празнична пета книга от избрани стихове и импресии: „Една разсънена сълза затопля спомена по устните”.

***

Една разсънена сълза
затопля спомена по устните...
Облечена в мълчание,
разтварям петопръстия и струни...
Несресани отблясъци на залеза в косите
разстилат се край твоите ръце...
Не ме връщай...

***

Изречена тишина…

                          ... В най-нежната безкрайност                        
                          чрез нашето усещане за близост...
                          в магията, която ме прави различна…
                          в мига, който променя съдбата ми…
                          И нещо твое отключва нещо мое… 
                          И... тихо прераждаме зазоряване…
                          А тишината няма да е същата...

                                                                     © Павлина Петрова

За всички, които искат да направят поетична разходка, приятно четене!

***

Почти сънено…

Кротувам в зряла тишина...
Посрещам точно твоя сън...
Измислям си дъжда...
Отеква чуден звън…
Палитрата на бледата луна
с ръкойка от звезди
разсипвам… във дъга…
на хвърлей време и мечти…
Една разсънена сълза
затопля спомена…
по устните…
Не бързам…
…

Давам живот на своите ýсети…

***

Облечена в мълчание...

Ако мога да съм златна рибка...
Обещавам да изпълня едно твое желание...
И ти да ми прошепнеш:
\"Облечи се само в моето мълчание...\"
Тогава може би ще разберем
какво е да умножим един красив миг по вечност...
И няма да нарушаваме тишината...
Пръстите стават неудържими -
посланици на всички сетива са...
И се разбъркват клетките...
Като в обърната стъклена сфера.
А ние следваме полета им...

... ... ...

Искам да опиша как се чувствам,
когато дъхът ти минава покрай мене...
Ставам Вселена!
(облечена в мълчание)
Тихо...
На пръсти... с пръстите
разнежваме звездите...
само посветените...

***

Недописан стих

Аз създавам в мен оня стих,
който ти ми диктуваш без думи...
Между две вдишвания и вятър тих
разтварям петопръстия и струни...

И не зная как да разкажа
за топлото бликнало чувство...
Искам на целия свят да покажа!
Нехая съвсем за изкуството...

***

Нестихващо…

Несресани отблясъци на залеза в косите
разстилат се край твоите ръце.
Поемаш дъх и нежно шепнеш име,
което си бленувал неведнъж в сърце…

И учестено дишане разпуква тишината...
Забързано се смесва с полъха на вятъра.
Къде сме? Дали не покоряваме Луната?!...
Аз няма да поискам сега да разбера…

***

Не ме връщай...

Пак започва сънят ти...
От диханието ми твоите мигли потрепват...
Устните... почти се докосват
и танцът започва...
Бягащи арабески под пръстите
и аромат от нежни стонове
изпълват пространството...
Искаш да продължи...
но се разбуждаш...
До теб съм...

Не ме връщай...

 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

***

Изречена тишина

Всеки чува своята тишина...
покрила твоите и моите признания...
... тишина, пълна с изричане...
Прелиствам се... И чувам шепот:
„Намерих те и те видях такава,
каквато искаш да бъдеш.”
Отварям всяка моя мисъл
(отброявам звук след звук)
и ти изпращам щастие...
А тишината няма да е същата...

***

Пулс 1000

... Където недосънуван шепот
заплита тайнствени импулси...

... Където в тъмното
твоят дъх е поел светлината...

... Където е границата
с благодатната лудост... по ръба...

... В най-нежната безкрайност...
чрез нашето усещане за близост... 

***

Къде си?

Ти си в моето упорито старание.
Ти си в моя сърцат ведър смях.
Ти си в моето страстно дихание.
Ти си в моя сладък дяволски грях.
Ти си в частиците на моето цяло.
Ти си в топлия дъжд, завалял от очите ми.
Ти си в кръвта ми, изгаряща тялото.
Ти си в живия лъч, заблестял във мечтите ми.
Ти си в моя вкус с аромат нетипичен.
Ти си в мига, който променя съдбата ми.
Ти си в магията, която ме прави различна.
Ти си в атома, взривяващ душата ми.
Ти си в моята самотна мълчалива сълза.
Ти си в моята вяра - като божи дар.
Ти си в хармонията на моята тишина...
Ти си в моя бушуващ житейски пожар.

***

Има мигове…

Когато ми липсват парченца от небето…
затварям очи… и усещам…
как залезът се стича по лицето…
и сетивата… в лунни пещи…
потръпват с порива на вятъра…
зачерквам мислите с предишни дати…
и нещо твое отключва нещо мое…

***

Магия

Слънчев аромат разстила воали…
Дарява ни с късче безвремие.
С топло мълчание гали ни… гали…
Води ни към съдбовно прозрение…

Желания нежно разнищваме.
Ухаят сетивата замаяни.
Свиваме и разбъркваме жарко огнище…
и… тихо прераждаме зазоряване…   


```````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
Стиховете са част от книгите ми \"Изплетени пътеки\" (2008); \"Моите сезони\" (2011) и \"Разговори с тишината\" (2013).