Загледан в тиха синева,
в морето погледа ми спира.
И там - в далечни зарева,
сърцето пристана намира.

И там - в далечни брегове,
една врата отдавна чака-
да я отворя ме зове.
Аз знам, че тя ще ме дочака...

И по вълните в тозии час
изпратих бърза телеграма:
пристигам, мила, вкъщи- в нас
и пак да се прегърнем двама.

Една далечна светлина
от фара вече ми намига.
Разбира милата жена:
любимят моряк пристига!