Облякох си най-пъстрата ми рокля
и многоцветно се почувствах,
зачаках да се спретнеш
в чиста бяла риза,
разлистих календара и притихнах.
Този август се оказва много дълъг,
нощите и дните
бавно и протяжно се изнизват,
светът за теб и мене толкова е малък...,
а миговете дълги, парещи
и със стрели пронизват.
Ще чакам, много ще те чакам,
с онази плюс безкрайност на мечтите,
обичам те и много, много вярвам,
дали и ти...
ще ми разкажат някой ден очите.