От тежки думи буквите немОщни
прегърбиха се като запетайки.
А листът смачкан полетя към коша,
закътал в гънките си чужди тайни.
Женица плаха в кошчето надникна.
Отдавна тъй изкарваше си хляба.
Отдолу листът грапав я подтикна-
че все за нещо щеше да потрябва.
Извади го и с длани го приглади.
И буквите изкочиха. Тя ахна.
Извиха се като тополки млади,
в сърцето и подириха си стряха...
И заредиха думи върху листа...
Какви ти думи?!... Цели два-три стиха!
Жената към гърдите ги притисна.
Снага източи...
После се усмихна.