От името на Святата Любов,
която възпявам и в която вярвам,
аз пиша с лунен благослов,
тази поема и вие да повярвате.
Но не очаквайте от мене акт
на описание скучно за битови драми
в стих! Стихът не е само... антракт,
не е едно красиво поднасяне само,
той средство е за същността
на чувствата, в живота разтърсващ.
Стихът е всъщност една врата,
зад която всеки, себе си да потърси.
Дали си човечен или пък лош,
в живота дали си могъл да обичаш,
дали си богат ти или - без грош,
за себе си зад тази врата надничай.
Но да започвам! Към малко селце,
по прашен път на планината по склона,
вървеше младеж с обветрено лице,
усмихваше се на живота благосклонно.
В сърцето му - лира, напираше звук
(чуй, откънтява той в тази поема).
Идваше да живее младежът тук,
живота си здраво в ръце да поеме.
..................
следва
aza_9