Ти нощем не сънуваш пеперуди,
не, нямаш спомени от сън,
все има кой да те принуди
да чукаш на вратата вън,
но ти си в топлата си стая,
затворена под ключ вратата,
все още не достигнал края,
една измамна, разтеглива дата
и  сънища измамно цветни,
ти гледаш през прозрачното стъкло
как всички болки неприветни
са част от туй, което е било...
Но нощем не сънуваш пеперуди,
не помниш всеки цветен сън,
теб няма кой да те принуди
да чуеш онзи катедрален звън
и мястото ти в топла стая
е само част от стария ти сън,
така и не достигнал края
все още чукаш на вратата вън.