Един пожар във нас гори,
но трябва да го потушим -
света ни той ще разруши...
Нека остане само дим.
Един без друг да продължим.
Но в миг проблясва пепелта
и тя запалва пак страстта.

Последен път и си вървим.
Защо се лъжем? Да мълчим...
Във този огън ще горим
дори да е грях непростим.

 
И ето пак горя.
Отново ме запали.
Като цигара съм, горяща бавно в твоите длани.
До края ще горя.
Да знаеш как ме пали
по мене кожата ти моята в нощта да гали.