Има хора твърди като скала. Има хора скрити зад бронирани жилетки. Но има и такива, които са лесно раними, крехки, почти чупливи. Те плачат, когато някой друг го боли, когато някой е ранен, когато някой е щастлив. Те дават всичко от себе си другите да са спокойни, усмихнати, щастливи. А когато тях самите ги боли или са ранени, се усмихват, за да не види никой сълзите в очите им. Когато те са щастливи, се затварят в себе си, не смеейки да дишат, за да не изчезне зрънцето щастие. Тези хора помагат на другите, но рядко приемат протегната ръка за помощ, за да не ограбят човека срещу себе си. Тези хора обичат дори, когато тях никой не ги обича. Те плачат от една усмивка, един поглед, една дума, една песен, едно цвете, поднесени от любимия човек. Тези хора отвръщат на обидите с усмивка и не защото обичат да ги нараняват, а защото  умеят да прощават. Те са като капчица роса. Нежна, прозрачна, чиста, разхлаждаща зажаднялата уста. Капка, която се разтваря, когато падне. Която може да спаси човешки живот, но може и да го отнеме. Тези хора са рядкост. И когато срещнеш в живота си такъв човек, не го ранявай, не го чупи. Той може да ти даде само усмивки, нежност и любов. Изпуснеш ли го и го разбиеш на парчета, трудно ще го събереш отново. Вече няма да е същият, няма да е цял, вече няма да е твой. Не отблъсквай живителната капчица роса. Поеми я с устни. Изпий я, наслади й се до край. За теб тя ще е благословия. Приеми я.

      Срещал ли си вече такива хора? Ако не си, моли се да срещнеш поне един такъв. Ако вече си, пази го. Отиде ли си от теб, празнината  в теб ще е като бездна. Устните ти ще жадуват влагата. Сърцето ти ще търси топлината. Тялото ти ще копнее за прохлада. Ако имаш такъв човек до себе си, вземи го на ръце. Положи го в зелената трева и остави капката да се слее с теб. Завинаги.