Искам да полегна в разкрачената ти -
между изгрева и залеза,
между ада и рая,
между вчерашното бъдеще и бъдещото минало,
между помислена прокоба и прошепната омая,
между искра в окото и сълзата,
между крясъка и тишината,
между студа и топлината,
между от болка изкривената гримаса
и приятелския смях на общата ни маса,
между наздравица и отливане за помен,
събрала всички спомени
УСМИВКА.
Искам там завинаги да легна,
смъртта когато ми посегне!