Тя беше малко странна птица -
отнесена и надарена
със свръхсетивност като жрица
и често хорските проблеми
усещаше. А със цветята
говореше си тихо сутрин.
Не често срещаше зората,
но залези красиви, чудни
съзираше и във омая
попиваше тез багри мили,
и се опитваше накрая
тя да ги нарисува живи.
И свойта лебедова песен
не беше още и изпяла,
но правеше, че да е лесен
живота, сякаш е живяла
и по-преди, и ще живее
в цветята, в птичките, в децата,
и с пламъка си ще огрее
и слее вътре двата свята.
12.08.2013 г. ЕЛИА
София