Остави ме, моля те!Не ме прегръщай!Не издържам повече.Немите стенания на поривиизяждащи ме- глутница хиени.А можехме да бъдем...Питам се, дали?
За кой ли път нощта
пристига без покой.
До изтръпналост,
изплаквах Теб
и молех се...
и грях и път да бъдеш.
Но изморих се много,
всеки път пред мен
стена от тухли да издигаш.
Тихо е. Мълча. Безсилие.
Нямам сили да те преживея!