Сънувам сън красив
и ме е страх да се събудя.
Попаднах в светла приказка,
така невероятна - чак до лудост.
Във нея няма вещици и гноми,
оказах се изгубена принцеса.
И търсил ме е принцът мой
през девет планини, в десета.
Дали пък той не е илюзия?
Ех, кой ли пък това ще каже.
Дали отново главата си ще счупя...
ще чакам времето да ми покаже...
Защо ли идва чак сега,
когато вяра в приказки изгубих,
дали не е поредната игра
на самота, копнежи и заблуди.
Дали не е поредната Голгота
на нечовешката ми жажда за обичане.
След нея - да съм разнищена и боса,
сто пъти по - боляща и отново ничия...
Дали пък Бог не е решил да ме възнагради
за кроткото смирение.
Нима за болките се разплатих
с годините търпение.
Нима отново ще ми върне пролетта
в студената ми есен
и ще забравя тъжната си пустота,
под звуците на нежна песен...

val - Валентина Цвяткова