Той не искаше да живее тук сам,
но Бог както реши, така да бъде!
Имаше в сърцето си огън и плам,
но и предчувствие - за бъдно.
Непременно ще дойде хубав ден,
когато половинката си ще намери,
ще полети към нея той устремен,
ще се отворят за тях райски двери...
И ето, на село заживя тоз левент,
посвикна гражданинът с битието
на селския живот и окрилен,
оглеждаше момите... Със сърцето.
Една вечер до извор се спря, вода
да пийне се приведе. Но изненада-
там той едно медно менче видя
\" Дали е на някоя девица млада? \"
Сърцето му запрепуска тъй бясно,
сякаш щеше да избяга от гръдния кош.
Заоглежда се ту вляво, ту вдясно,
момата потърси с очи в тъмната нощ.
Разнесе се тих звън на нежна лира,
разля се в гората и лунен дъжд,
треви и дървета в трепет замират...
И появи се ТЯ пред него изведнъж.
................
следва
aza_9